Къде намираме покой след всяка буря -
в отвъдното на приказка без край?
В реката на отминали безумия,
положи основа на мира след ад?
В звука на вятър, криещ се в полите
на клоните, разцъфнали след дъжд?
Или в крила на пеещата чучулига,
открила пролет в незасята ръж?
А може би е в облак, идващ отдалече
да отведе печала на объркания ум,
изгубен в мъдростите на сентенции -
пред смъртта безлични в своя шум...
Къде, къде намираме покой на прага,
сбогувайки се с жажда, вяра и тъги
по напразното и неразбрано даване
в свят на ужас и робуващ на лъжи?
Мина Кирова
04.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар