Не приличам на себе си.
Толкова малко остана
от огъня, който гореше.
Две ръце, посинени от дявола
или другото име на "нечий си".
И сърце, раздвоено от чуване,
с колене небинтовано време.
Кой ли искаше да ме разбулва
вместо да е владетел над него си?
Не приличам на себе си.
Даже май се забравям.
По пътя ни към небесното
няма птици, а кланяне.
Толкова много има за правене.
От кал се извайвам след днеска.
Аз в невярата разпознавам
крилете, счупили клетката.
Мина Кирова
04.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар