Винаги си ме искал щастлива.
И ме водиш към приказен свят –
всяка доблест е истина жива.
Тих благородник, от огън излят.
Ти щадиш ме от своите грижи,
непосилно щом свивам глава
в раменете ти, в себе си скрили
рани от гордост и нежна душа.
Ти изпращаш ме сутрин с усмивка,
безпроблемно да мине денят.
След тревогите вечер завиваш ме,
за да мога в покой да заспя.
И ме чакаш от пътища стръмни
да прогледна, че все си до мен.
Обич моя, безмерно насъщна,
има ме само, живеейки в теб.
Мина Кирова
01.2013г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар