вторник, 15 януари 2013 г.

СИНТЕЗ


Никога няма да спреш...
Да ме превърташ.
Да ме преобразуваш.
В разпадащите се атоми.
В ядрен синтез.
Под ударите премерени
скалата омеква
до пясъчна кал.
До изстиваща глина...
Без форма в ръцете ти.

И никога няма да спреш...
Да ме обръщаш.
Да ме преобразяваш.
В зазиданите иконостаси.
В светица без име.
От думите ти изваяна,
прелитам в отвъдното.
А душата ми в стреме
разшива юздите
на атомите взривени.

Мина Кирова
01.2013г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар