Никога няма да спреш...
Да ме превърташ.
Да ме преобразуваш.
В разпадащите се атоми.
В ядрен синтез.
Под ударите премерени
скалата омеква
до пясъчна кал.
До изстиваща глина...
Без форма в ръцете ти.
И никога няма да спреш...
Да ме обръщаш.
Да ме преобразяваш.
В зазиданите иконостаси.
В светица без име.
От думите ти изваяна,
прелитам в отвъдното.
А душата ми в стреме
разшива юздите
на атомите взривени.
Мина Кирова
01.2013г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар