ВКУС

Да кипнеш водата,
преляла
по шевовете на океана,
докато спиш
непробудно...

Да я докоснеш
в росата
на късите длани,
когато е късно
(и твърде) за утро...

Да я достигаш,
избликнала в извор
по жадните устни
с обилно
полепнала прах...

Устремена
към свойта Омега,
с опашка от
котвата в нея
на хапливия смях...

Почти и до кръв
пулсираща нейде.
Летяща отвъд
и предела,
бледнеещ на губене...

В затръшната в упор
на капки и струни,
усети ли вкус
на дали
си е струвало?

Мина Кирова

01.2013г.