Не минавам. А преминавам.
Пускам котва.
До дъно.
Дълбая в калта.
В мътилката раните виждам.
С огън на дракон.
И отровата взимам. До дъх.
И не търся. Откривам.
Под тонове тиня
на елмази
скали от гранит.
Къртя основи. Съзиждам.
Без отвори
за нови стрели.
Не прелитам. Облитам.
Всеки полъх
на леден кинжал.
Да не пада
наострен в зеници.
От които си пил
най-свидния дар.
Мина Кирова
01.2013г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар