Облиташ ме.
С порив на разперени простори.
С жици чучулигови на пролет.
В снопове на
слънчогледи и липа.
Обливаш ме.
С устрем в пластове безлистни.
С твърдост. В прекроени мисли.
Волноправно.
До мастилени пера.
Извайваш ме.
С усет на художник непокорен.
С чувство на самотен кораб.
Непосилно
дишащ в същността.
Съзиждаш ме.
С дъгата на бездънен космос.
В Стълб. В гръбнак гръмоустойчив.
Белокръвно.
В святост. И с душа.
Мина Кирова
01.2013г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар