ЦЯЛОСТ

Различен си.
От вчера.
И от онзи ден.
Реката,
слегнала в корито,
опитва се
да криволичи
в браздите ми
от теб.

Променлив си.
От вятър,
през недрата,
до слана.
Прогаряш като фас.
Дамгосваш.
Изсветляваш.
И издухваш
пепелта.

На крайности
рефлекс си.
И първично цял.
На дивеча
ценител.
С чаша вино.
Като грозд
в градината
узрял.

Но все си ти.
И близък.
И далечен.
Стрела и меч.
Жарава и крила.
От топлото
в кръвта ти вечна.
До тъмното.
От другата страна.

Мина Кирова

01.2013г.