ПОРОИ

Не знаех, че е пълно със звезди.
Че и покоят има образи и име.
Преди да завали, гърми от вик.
А гарите изтръпват като зима.

Не знаех, че през лятото е студ.
И къщата, че може да е празна.
Домът да е строен за някой друг,
реките да нахлуват през перваза.

Не знаех, че е имало преди.
И някога ще бъде като вчера.
По здрач откъсваме се като лист,
на който сме изписана поема.

Мина Кирова
03.2015г.