ГЛУХАРЧЕНО БИЛЕ

Развържи я по тънките възли
и по тихи води я пусни -
тя държи се на края на пръстче
и по детски рисува с молив

онзи не стигнат от други отблясък
на разпуснати в полет коси;
и хвърчилото, волно избягало,
но с връвчица от топли очи,

в които усмивка буди усмивка,
доверчиво подпряла страна
върху чело немирно, но мило
привело над нея дъха...

Развържи я по тънките струни
и по залез пусни да лети.
Тя обича да връща по утро
трижди дара от огъня жив.

Мина Кирова
03.2015г.