(НЕ)ПРИВЪРЗАНОСТ

Защо ли претендираме различност,
когато вече, винаги, отдавна е така -
обсебени от своята себичност,
не виждаме, че е основата ни тя

на всичките желания да бъдем
по-силни, умни, по-красиви.
И другия наричаме безумец,
не вместен ли е в собствените криви,

с които всякак си измерваме стеблата
на крехките ни по природа умове;
на счупени от бурите ни непохватни
все повече души с безпътни ветрове.

Защо ли претендираме за нещо,
насочващо и силата ни към скала,
която грохотно разбива всяко его,
а ние губим лодката на вярата във мрак.

Навярно пак етап е от живота
с неведом промисъл до зрялост или смърт
на всичко, що приживе ни заробва,
привързани сами към своя земен кръст.

Мина Кирова
03.2015г.