ПАРАЛЕЛИ

На твоята улица може би съмва -
на моята хлопват първи врати.
Някой някъде бърза към хълма
и щурчено чака там от зори

пак да повярва, че слънцето плаче,
забравило вкъщи чадъра за дъжд.
Ти някога казваше: "силна си, знаеш",
а аз се ослушвах за удар в гърба.

Не исках да чувам, дори не разбирах
кому ли е нужно да тичам напред.
Стената дебела прескочих накриво.
Така вероятно се става Човек.

Повторно прескачах и тръни, и скиптри.
И силата търсих - без мрак и без страх.
Победата идва след вътрешни битки -
сами сме си ние най-върлия враг.

Но пак ме застига гласът ти отвъден.
Дали съм готова за него - не знам.
За миг ми припомни как ставам и тръгвам.
А ти... ти ме чакаш с усмивка отсам.

Мина Кирова
03.2015г.