На славата крилата са горчиви.
И виното е тежко на език.
Търкулват се по пътя всички пити,
омесени със вяра за любим.
Пробудените за звънец не чакат
мъдрецът да посочва с пръст.
И къса паметта е на палача,
извадил меча за пореден път.
Възкачват лицемерите на кръста
Спасителя си, дръзнал още жив
да им прощава бича на гнева им
и с кръв да храни всеки пир
на суетата, на лъжата, на пороя
от кражбите на време и на плът...
Мълча си той по пътя към Голгота
със примера на ниския си ръст.
А днес жадуваме за още слава;
за преходния блясък на света.
Забравили едничката награда
сами и чисти
да се върнем у дома.
Мина Кирова
03.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар