ПРИКАЗКА

Звънтят камбаните предсрочно -
уреждат срещи в профил и анфас.
Единият избързва, друг нарочно
пилее времето до първия антракт.

А някъде насред средата трудна,
помежду четири стени с таван зелен,
обръща времето наопаки бездумно
тревата с босите и нежни рамене.

И спомен там за светещи жарави
възкръсва пак от митове за свят,
във който пеят клоните по пладне,
разлистени от тихия и чист олтар.

Така навярно утре ще осъмнат
онези неизвестни единици две,
с които светостта ни ще пребъде
до раждане на нов световен ред.

Мина Кирова
03.2015г.