неделя, 1 юни 2014 г.

ПО РОЖДЕНИЕ

Душата ми започна да крещи,
приклещена във своите затвори.
Тъй дълго задушена да мълчи
от чуждите несгоди или воли.

Заключена, потискана с вини,
вменявани за грехове не свои.
Белязана, че трябва да търпи,
не изплатила някакви злокоби

на нечий промисъл за тоя свят
за свобода и път, за сделки с нея.
Че плащало се за дарения обяд.
Че обичта купува се с постеля...

Че да заслужиш, първо ще си дал,
раздал докрай душа, имот и вяра.
Духът не търси свойта правота,
когато равен те е пратил на земята...

Сега крещи, изисква своя дял,
от люлката вроден без дан във всеки:
достоен е човек да бъде свят.
Дори светът да го клейми навеки.


Мина Кирова
06.2014г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар