НА ЛЮБОВТА

Но нека любовта е благослов!
И вярата ти в нея да е сила.
Дарява тя на мъртвите живот,
когато носим я в сърцата свидна.

След време тежката бразда
на случване нещастно изтънява.
И някак си отново е във нас,
непобедима от непоносимата раздяла.

Дори отритната, възкръсва пак,
че изворът й е в душа-самотник.
Разбрал в най-черна болка как
обича се щадящо-безусловно.

О, нека всеки порив да е дишаш стрък
на любовта от силата свещена.
Със свещ да топли на слабия света
по-силният от нас благословен е.


Мина Кирова
06.2014г.