СПЕКТАКЪЛ

Илюзиите затвори са оловни.
За надежди, непосети в страх.
Пред огледало счупено в гримьорна
е клоунът в последния антракт.

А шутът ловко царя подиграва.
За залъка откъснат и бистрата вода.
Удавил бързо в чашите с отвара
и свойта съвест, и свойта нищета.

Тъй тежка е и царската корона.
Белязана от мъдрост. Или суета.
Дали пред бог невидим отговорен
е мечът. Или пред народа без права.

Припява хорът. Гръмките клакьори
надигат вой, пригласяйки без такт
на всяка пошлост и лъжа порочна...
Мирът се плащал с кървава война.

....

Завесите от плюш се спускат прашни.
Зад тях гримът ненужен оглупя.
Играта свърши. На обяд безплатен
не канят кучето от крайния квартал.

Мина Кирова
06.2014г.