Ако не можеш да обичаш, си върви -
пусни сърцето своя път да следва.
Не го заробвай с някакви вини,
че дълг е негов обич безнадеждна.
Ако не можеш да си честен, ти пусни
на воля птицата да пее с радост.
Във златна клетка никой не стои,
не я ли чувства като дом по мярка.
Не можеш ли да бъдеш просто ти -
най-искрен в любовта си сляпа, вярна,
отдай на вятъра стремежа да лети
и чакай свойта лястовица бяла.
Не можеш ли, не искаш ли, прости й!
Приеми - дареното. И отмини нататък.
Животът се отплаща там, където ти
постъпил си по рицарски безславно.
Мина Кирова
06.2014г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар