МИМОХОД

Някой някъде сигурно плаче...
Набеден, че сам е заслужил това -
да бъде окърпено, гладно сираче.
Понесло и своя, и чужда вина.

Някой някъде вяло изпраща
страстта животворна на своя живот.
И не вярва, и не чака отплата
за дарената ласка във слънце и зной.

Някой някъде безсилен от здрача
търси изход през тунел от гранит.
И с ръце, изранени от кирка и басни,
упорито дълбае в подземни звезди.

Някой някъде прохожда уплашен.
Кънтят му незнайни бодри слова.
Че краят е друг. И идва внезапно.
A светът продължава своя парад.

Мина Кирова
06.2014г.