вторник, 3 февруари 2015 г.

НОВА ПРЕМЯНА

Обличам деликатната ти роба -
памукът отесня ми в зимен прах
от битовизми и от скучни роли
да бъдем други... кухи и без свян.

Обличам и любимата ти риза -
голяма, но по мярка от сърце.
В което се изгубвам до без име...
Но винаги съм там. Като дете.

Обличам и искрящата усмивка,
погледнеш ли ме с онзи палав смях,
от който пролетта отново плисва
и преобръща стария хастар в дъга.

А ти бъди, бъди ми всяка стряха
и в ливналия дъжд, и във жарта.
Така ще мога някак да опазя
невидимата с дрехи същина.

Мина Кирова
02.2015г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар