Обличам деликатната ти роба -
памукът отесня ми в зимен прах
от битовизми и от скучни роли
да бъдем други... кухи и без свян.
Обличам и любимата ти риза -
голяма, но по мярка от сърце.
В което се изгубвам до без име...
Но винаги съм там. Като дете.
Обличам и искрящата усмивка,
погледнеш ли ме с онзи палав смях,
от който пролетта отново плисва
и преобръща стария хастар в дъга.
А ти бъди, бъди ми всяка стряха
и в ливналия дъжд, и във жарта.
Така ще мога някак да опазя
невидимата с дрехи същина.
Мина Кирова
02.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар