И изгревите като залезите бягат -
надлъгват уличните котки,
че утре тук ще дойде минувачът
и ще им хвърли вкусен кокал.
Че пак детето на съседа свъсен
не ще ги дърпа за мустака;
че има огън, и вода, и къшей
под безнадеждната им стряха...
А улиците никъде не свършват -
пред нечия врата към рая.
И е щастливец този, който търси,
дори и да не знае - вярва.
Пък бърза после да се върне
по изгрев след поредно бягство.
Животът неизменно се завърта
и в поколенията се повтаря.
Мина Кирова
02.2015г.
надлъгват уличните котки,
че утре тук ще дойде минувачът
и ще им хвърли вкусен кокал.
Че пак детето на съседа свъсен
не ще ги дърпа за мустака;
че има огън, и вода, и къшей
под безнадеждната им стряха...
А улиците никъде не свършват -
пред нечия врата към рая.
И е щастливец този, който търси,
дори и да не знае - вярва.
Пък бърза после да се върне
по изгрев след поредно бягство.
Животът неизменно се завърта
и в поколенията се повтаря.
Мина Кирова
02.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар