четвъртък, 12 февруари 2015 г.

НИЩО ЛИЧНО

Светът шумОли
в трагичната епичност,
а някъде се ражда баобаб.
Крещят неволи.
Или вопъл да си личност
не чува се
в безличната тълпа.

Светът си бърза
в бясната бездейност,
а някъде се моли дзен монах.
В сърцето си е скътал
мъдрост за последно
на прехода
между живота и смъртта.

Светът се тюхка
пред клиширана бездарност,
а някъде откриват нов всемир.
За всеки пътят
е различно безпощаден.
И изборът си има
цена. Последствия. И лик.

Мина Кирова
02.2015г.


Няма коментари:

Публикуване на коментар