ЗА ПОСЛЕДНО

Ела да се помолим. Не е късно
да чуем шепотното на раздяла.
И три пъти да се прекръстим
в последното от Бога одеяло.

Ела да те погледам. За последно.
От утре друга песен почва.
Вероятно като тази не е лесна,
но и нея ще я знам до болка.

Ела да те помилвам. Като птица,
свила доверчиво в двете длани
последната надежда да ни има.
Дори от другите недомиляни.

Ела да те прегърна. Със сърцето.
То гасне по тревите пожълтели.
Но спомен за последно топло свети
и пали огън в нощните къдели.

Мина Кирова
02.2015г.