като молитва те разпънахме на кръста.
Забравили за миг поне да коленичим
и пред светини родови да се прекръстим.
Оплакваме се, заклеймяваме съдбата
и чудим се защо ли ни е твойта жертва -
дали за хляба си насъщен сме дорасли
или покорството прокоба е злочеста.
Къде ли скита се духът ти, по-свободен
от тинята, обсебила на клетника душата?
Навярно в бъдеще не светло бродиш нощем
и шепнеш още: "Република -чиста и свята!".
Мина Кирова
02.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар