покорна пред палача гърбав на духа;
пред всеки изблик алчно дразнещ,
превила до среднощ живителна жарта
към по-етичен, фин и не поглъщащ
дневник с изживяни в слънце дни;
към по-възраждащ, не окалян въглен
за светлото в човека, зрящ без грим.
Дали защото не пожали в мен боеца,
научи ме да бъда войн, пастир и крал
на страстите човешко - мимолетни,
пируващи в душите ни без капка жал.
И после в пристан ме насочи лунен
на онзи девствен бряг, огрян от тишина.
В която сред покоя след деня безумен
да бъда себе си... Без срам или вина.
Мина Кирова
02.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар