Някой пак ме учи да скачам.
И с аршина ми сочи - дувар.
Сама да избягам в гората,
щом съм пречка и беден другар.
Някой пак определя посока -
с упоритост твърди, че е прав.
Обявява за обща истина своя,
и на сянка поставя капан.
Някой пак закони написва
с правила неизвестни - от страх
да не блесне челото по изгрев
със срама на езика корав.
Някой пак... Какво пък? Е, нека!
Всеки сам си поставя предел.
И каквото посее, жъне човекът:
жито за хляб. Гибел. И тлен.
Мина Кирова
02.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар