Този свят ме пулсира по съмване
и ме хвърля на стръмните вихри.
Впива корен в нощта ми, безсънната
от въпроси или тихо обичане.
Разпилява ме щура за слънцето;
гони тъмните вещи в незнание.
И ме има в боговете възкръснали,
и ме губи по раните язвени.
Този сват ме пулсира без скъсване
на връзки, възлИ и развързване...
От живота ми - дишаща точица
до олтара на всяко завръщане.
Мина Кирова
02.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар