ЗА КАКВО ЛИ?

И някъде, по релсите на мрака
оставяме следи от земния си път,
които с огън да отворят провлак
за ангели, пробудени в света отвъд.

Те може би ще помнят всяка пряка
към корени, дълбоко издълбали знак
от всеки опит да прескочим здрача,
за да опазим чисти неродените деца.

И тайно се надявам, че нищожен
не ще нарочи някой устремът ни ням
да бъдем себе си - до невъзможност,
в свят безбожен на охулен храм.

Мина Кирова
02.2015г.